Вечност, наречена любов

В кръвта си ми, бясно тя препуска.

В лудешки бяг пулса ускоряваш.

Очите ти в зелен огън изгарят, 

а в моите кафяви пламъци горят.

Ръцете ти познават всяка част

от тялото ми, което желае само теб.

В огнена страст двама изгаряме, 

дрехите са станали ненужни.

Вземи ме! Цяла изпълни ме!

За пореден път своя направи ме!

По мен своя отпечатък остави, 

за да знае всеки мъж, че аз съм твоя

сега и завинаги във вечността, 

наречена истинска любов!

26.10.2020 г./ 14:54 ч.

Гр. Хасково