27.10.2020 г., 9:32

Вечност, наречена любов

1.5K 1 0

В кръвта си ми, бясно тя препуска.

В лудешки бяг пулса ускоряваш.

Очите ти в зелен огън изгарят, 

а в моите кафяви пламъци горят.

Ръцете ти познават всяка част

от тялото ми, което желае само теб.

В огнена страст двама изгаряме, 

дрехите са станали ненужни.

Вземи ме! Цяла изпълни ме!

За пореден път своя направи ме!

По мен своя отпечатък остави, 

за да знае всеки мъж, че аз съм твоя

сега и завинаги във вечността, 

наречена истинска любов!

 

 

 

26.10.2020 г./ 14:54 ч.

Гр. Хасково

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мечтателка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...