18 февр. 2009 г., 21:14

Ведро

671 0 0
 

 

Ведро.

 

Риф тайно впил се в памет,

изплува, за да изплющи съзнанието.

Възможно ли е това да е просто образ

в главата на полуприпаднал пияница?

 

Когато те мързи да мислиш

или просто няма как,

усещаш само и разбираш,

трагедията има тука крак.

 

За параноята и не говорим,

прораснали са ú крила.

С болестите що да сторим,

затапвай с химийка.

 

И нека да се разбереме,

че има я добрата красота,

седейки после да полегнем,

със сън да доближим смъртта.

 

Посланието е пределно,

за ясност по-добре да не,

кажете ми, че и без бодрост,

ще има ведри редове.

 

(точно 18 февруари 2009)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Братан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...