Ведро.
Риф тайно впил се в памет,
изплува, за да изплющи съзнанието.
Възможно ли е това да е просто образ
в главата на полуприпаднал пияница?
Когато те мързи да мислиш
или просто няма как,
усещаш само и разбираш,
трагедията има тука крак.
За параноята и не говорим,
прораснали са ú крила.
С болестите що да сторим,
затапвай с химийка.
И нека да се разбереме,
че има я добрата красота,
седейки после да полегнем,
със сън да доближим смъртта.
Посланието е пределно,
за ясност по-добре да не,
кажете ми, че и без бодрост,
ще има ведри редове.
(точно 18 февруари 2009)
© Братан Всички права запазени