18.02.2009 г., 21:14

Ведро

667 0 0
 

 

Ведро.

 

Риф тайно впил се в памет,

изплува, за да изплющи съзнанието.

Възможно ли е това да е просто образ

в главата на полуприпаднал пияница?

 

Когато те мързи да мислиш

или просто няма как,

усещаш само и разбираш,

трагедията има тука крак.

 

За параноята и не говорим,

прораснали са ú крила.

С болестите що да сторим,

затапвай с химийка.

 

И нека да се разбереме,

че има я добрата красота,

седейки после да полегнем,

със сън да доближим смъртта.

 

Посланието е пределно,

за ясност по-добре да не,

кажете ми, че и без бодрост,

ще има ведри редове.

 

(точно 18 февруари 2009)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...