На татко, който си тръгна преди 18 месеца
После дойде снегът. И април заваля на парцали,
и поникнаха преспите – чак до сърцето на мама.
После тръгнахме трите напряко – аз, тя и сестра ми
през прохладната длан на сълзите към прясната яма.
Беше някаква нощ като остра, бодлива зеница.
После ден. После празник - Великден по никое време.
И възкръсваше в другите къщи Исус като птица,
а под кръста ти ровеше мама пръстта на колене.
И издишахме слънцето – нямаше място излишно
за лъчите му в нашите тъмни, невиждащи вени.
Дълго попът мърмори неясно в ухото всевишно, ...