rozita-p (Росица)
120 1324
Jan 11, 2011, 7:42 PM

Великден 

  Poetry » Other
956 0 13

                                    На татко, който си тръгна преди 18 месеца


 

После дойде снегът. И април заваля на парцали,

и поникнаха преспите – чак до сърцето на мама.

После тръгнахме трите  напряко – аз, тя и сестра ми

през прохладната длан на сълзите към прясната яма.

 

Беше някаква нощ като остра, бодлива зеница.

После ден. После празник - Великден по никое време.

И възкръсваше в другите къщи Исус като птица,

а под кръста ти ровеше мама пръстта на колене.

 

И издишахме слънцето – нямаше място излишно

за лъчите му в нашите тъмни, невиждащи вени.

Дълго попът мърмори неясно в ухото всевишно,

ала връзката глъхнеше някак, току до ковчега.

 

Малко вино поля, за по път, да разквасва гърлата.

Има кой да те срещне отвъд – там са дядо и баба,

а когато снегът дойде пак през април на вратата,

има кой да отвори на преспите – там ще е мама.

 

                                                10.01.2011 г.

© Росица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??