Великден
На татко, който си тръгна преди 18 месеца
После дойде снегът. И април заваля на парцали,
и поникнаха преспите – чак до сърцето на мама.
После тръгнахме трите напряко – аз, тя и сестра ми
през прохладната длан на сълзите към прясната яма.
Беше някаква нощ като остра, бодлива зеница.
После ден. После празник - Великден по никое време.
И възкръсваше в другите къщи Исус като птица,
а под кръста ти ровеше мама пръстта на колене.
И издишахме слънцето – нямаше място излишно
за лъчите му в нашите тъмни, невиждащи вени.
Дълго попът мърмори неясно в ухото всевишно,
ала връзката глъхнеше някак, току до ковчега.
Малко вино поля, за по път, да разквасва гърлата.
Има кой да те срещне отвъд – там са дядо и баба,
а когато снегът дойде пак през април на вратата,
има кой да отвори на преспите – там ще е мама.
10.01.2011 г.
© Росица All rights reserved.
Не може да се каже по-добре!