10 апр. 2015 г., 00:47

Великден 

  Поэзия » Философская
5.0 (4)
335 0 0
Великденско огънче плахо гори
във шепите детски. Свещица.
Пренася тя истини - божи лъчи.
запалена в храм вощеница.
Запяват камбани и славят мига,
във който Христос е възкръснал.
Изпращат ни вяра - горчива сълза
от силата бяла на Кръста.
И химните святи прославят света.
Иконите жажда подклаждат.
Разцъфват усмивки, ухаят цветя.
Във пролет денят се възражда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Все права защищены

Предложения
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »