24 мая 2020 г., 22:35

Великден COVID 19

1.2K 0 0

Сега, когато пръстите ни тичат

по черните клавиши, за да кажем

на близките си колко ги обичаме,

 а няма как да ги докоснем даже...

Сега, когато само на екрана

ги виждаме и плахо се усмихваме,

а във сърцата зее като рана

и дебне ни тревогата притихнала...

Сега, когато само през квадрата

на немия прозорец наблюдаваме

настъпващата пролет там – оттатък,

какви въпроси мълком си задаваме...?

Сега, когато молим се горещо

повторно никога да не оставаме

самотни – пред великденските свещи,

дано за този ден да не забравяме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...