Великден COVID 19

Poetry » Civic

1.2K 0 0

Сега, когато пръстите ни тичат

по черните клавиши, за да кажем

на близките си колко ги обичаме,

а няма как да ги докоснем даже...

Сега, когато само на екрана

ги виждаме и плахо се усмихваме,

а във сърцата зее като рана

и дебне ни тревогата притихнала...

Сега, когато само през квадрата

на немия прозорец наблюдаваме

настъпващата пролет там – оттатък,

какви въпроси мълком си задаваме...?

Сега, когато молим се горещо

повторно никога да не оставаме

самотни – пред великденските свещи,

дано за този ден да не забравяме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0