Великден COVID 19

Poetry » Civic

1.2K 0 0

Сега, когато пръстите ни тичат

по черните клавиши, за да кажем

на близките си колко ги обичаме,

а няма как да ги докоснем даже...

Сега, когато само на екрана

ги виждаме и плахо се усмихваме,

а във сърцата зее като рана

и дебне ни тревогата притихнала...

Сега, когато само през квадрата

на немия прозорец наблюдаваме

настъпващата пролет там – оттатък,

какви въпроси мълком си задаваме...?

Сега, когато молим се горещо

повторно никога да не оставаме

самотни – пред великденските свещи,

дано за този ден да не забравяме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0