24.05.2020 г., 22:35

Великден COVID 19

1.2K 0 0

Сега, когато пръстите ни тичат

по черните клавиши, за да кажем

на близките си колко ги обичаме,

 а няма как да ги докоснем даже...

Сега, когато само на екрана

ги виждаме и плахо се усмихваме,

а във сърцата зее като рана

и дебне ни тревогата притихнала...

Сега, когато само през квадрата

на немия прозорец наблюдаваме

настъпващата пролет там – оттатък,

какви въпроси мълком си задаваме...?

Сега, когато молим се горещо

повторно никога да не оставаме

самотни – пред великденските свещи,

дано за този ден да не забравяме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...