23 апр. 2009 г., 09:48

Венеция в прегръдките ми спи...

1.1K 0 6

 

Венеция в прегръдките на спомена ми спи...

Разтеглени са устните в гондоли

и някъде в небето ú лети

един гълъб и синевата моли

за повече сияйна красота...

А мостовете ú каналите целуват

и някъде над нея във света

като делфини облаците плуват...

Венеция в прегръдките ми спи

и днес отново ми разказва

за аромат на дъхави липи,

за сън, за споделена тайна,

и във очите му о ч и т е пак познах!

И ето - във деня любов прозрях!

 

23.04.2009 година, Елхово

 

Поздрав за всички за Деня на книгата!

И нека всеки запази в себе си едно усмихнато дете с немирни очички и дълги плитки!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Гюзелева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...