Apr 23, 2009, 9:48 AM

Венеция в прегръдките ми спи...

  Poetry
1.1K 0 6

 

Венеция в прегръдките на спомена ми спи...

Разтеглени са устните в гондоли

и някъде в небето ú лети

един гълъб и синевата моли

за повече сияйна красота...

А мостовете ú каналите целуват

и някъде над нея във света

като делфини облаците плуват...

Венеция в прегръдките ми спи

и днес отново ми разказва

за аромат на дъхави липи,

за сън, за споделена тайна,

и във очите му о ч и т е пак познах!

И ето - във деня любов прозрях!

 

23.04.2009 година, Елхово

 

Поздрав за всички за Деня на книгата!

И нека всеки запази в себе си едно усмихнато дете с немирни очички и дълги плитки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Гюзелева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...