Венеция в прегръдките ми спи...
Венеция в прегръдките на спомена ми спи...
Разтеглени са устните в гондоли
и някъде в небето ú лети
един гълъб и синевата моли
за повече сияйна красота...
А мостовете ú каналите целуват
и някъде над нея във света
като делфини облаците плуват...
Венеция в прегръдките ми спи
и днес отново ми разказва
за аромат на дъхави липи,
за сън, за споделена тайна,
и във очите му о ч и т е пак познах!
И ето - във деня любов прозрях!
23.04.2009 година, Елхово
Поздрав за всички за Деня на книгата!
И нека всеки запази в себе си едно усмихнато дете с немирни очички и дълги плитки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Гюзелева Всички права запазени
