Венеция в прегръдките на спомена ми спи...
Разтеглени са устните в гондоли
и някъде в небето ú лети
един гълъб и синевата моли
за повече сияйна красота...
А мостовете ú каналите целуват
и някъде над нея във света
като делфини облаците плуват...
Венеция в прегръдките ми спи
и днес отново ми разказва
за аромат на дъхави липи,
за сън, за споделена тайна, ...