13 авг. 2007 г., 08:19

Верният път

753 0 4

Виждам как се затваря вратата,
губим бавно верният път.
Няма я вече светлината, изгубихме се,
и къде е изходът, вече го няма домът.
Изчезна и надеждата, с лъжата,
че сме реални, а играем губеща игра.
Скъпи, ние изгубихме пътя,
вървейки в пустинната земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скъпи, ние изгубихме пътя,
    вървейки в пустинната земя.
    !
    щом продължавате да вървите,
    значи го търсите...

    поздрав!*
  • Ако има обич и пътят се намира, желая от сърце светлина и дълъг светъл път.
  • Пътят е един...понякога губим посоката само!
    Хареса ми!
  • Цял живот така се лута човек, в търсене на своята истина!
    И бъди сигурна, тя те чака да я откриеш!!!
    Поздрав!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...