13.08.2007 г., 8:19

Верният път

742 0 4

Виждам как се затваря вратата,
губим бавно верният път.
Няма я вече светлината, изгубихме се,
и къде е изходът, вече го няма домът.
Изчезна и надеждата, с лъжата,
че сме реални, а играем губеща игра.
Скъпи, ние изгубихме пътя,
вървейки в пустинната земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скъпи, ние изгубихме пътя,
    вървейки в пустинната земя.
    !
    щом продължавате да вървите,
    значи го търсите...

    поздрав!*
  • Ако има обич и пътят се намира, желая от сърце светлина и дълъг светъл път.
  • Пътят е един...понякога губим посоката само!
    Хареса ми!
  • Цял живот така се лута човек, в търсене на своята истина!
    И бъди сигурна, тя те чака да я откриеш!!!
    Поздрав!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...