Вероятно
Пространствата изгарят пред очите ми,
когато тишината доловима
се къса в мълчаливи въпросителни
и пари като лед. И като зима.
Безмислени са пустите ни делници,
където не можахме да намерим
причината за вятърните мелници,
за липсите и кухото безверие...
Ще бъде дълга тази тишина
в пороя от молитви и от вричане
и, може би, на края на света
ще можем през дъжда да се обичаме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
