May 30, 2018, 8:08 PM

Вероятно 

  Poetry
897 3 10

 

Пространствата изгарят пред очите ми, 

когато тишината доловима 

се къса в мълчаливи въпросителни 

и пари като лед. И като зима.

 

Безмислени са пустите ни делници, 

където не можахме да намерим 

причината за вятърните мелници, 

за липсите и кухото безверие...

 

Ще бъде дълга тази тишина 

в пороя от молитви и от вричане 

и, може би, на края на света 

ще можем през дъжда да се обичаме.

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??