Вероятно
Пространствата изгарят пред очите ми,
когато тишината доловима
се къса в мълчаливи въпросителни
и пари като лед. И като зима.
Безмислени са пустите ни делници,
където не можахме да намерим
причината за вятърните мелници,
за липсите и кухото безверие...
Ще бъде дълга тази тишина
в пороя от молитви и от вричане
и, може би, на края на света
ще можем през дъжда да се обичаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
