30.05.2018 г., 20:08 ч.

Вероятно 

  Поезия
1055 3 9

 

Пространствата изгарят пред очите ми, 

когато тишината доловима 

се къса в мълчаливи въпросителни 

и пари като лед. И като зима.

 

Безмислени са пустите ни делници, 

където не можахме да намерим 

причината за вятърните мелници, 

за липсите и кухото безверие...

 

Ще бъде дълга тази тишина 

в пороя от молитви и от вричане 

и, може би, на края на света 

ще можем през дъжда да се обичаме.

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??