29 мар. 2009 г., 19:29

Ветрове във висините

1K 0 2

 

 

Ветрове във висини и огнени армади,

мигове от дълбини с изстиналите клади,

бичове в арени, блажени серенади.

 

Гласове, разсеяни в разбилия се Ад,

с пространството, отвяло ги далеч

при змей, платил за индулгенция.

 

Бесове, похулени с прииждащ водопад,

безумството на някой надали ечи

във отлетяла нейде кохеренция*.

 

 

*кохеренция - взаимна свързаност

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...И пясък, шепи пясък във очите...
    Как трудно ще е всяко спускане на ветровете,
    как пусто ще е и след тях небето...
  • Туй с ветровете и кохеренцията го разбрах, ама много енигматично написано!)))

    Поздрави, Ники!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...