Mar 29, 2009, 7:29 PM

Ветрове във висините

  Poetry » Other
1K 0 2

 

 

Ветрове във висини и огнени армади,

мигове от дълбини с изстиналите клади,

бичове в арени, блажени серенади.

 

Гласове, разсеяни в разбилия се Ад,

с пространството, отвяло ги далеч

при змей, платил за индулгенция.

 

Бесове, похулени с прииждащ водопад,

безумството на някой надали ечи

във отлетяла нейде кохеренция*.

 

 

*кохеренция - взаимна свързаност

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...И пясък, шепи пясък във очите...
    Как трудно ще е всяко спускане на ветровете,
    как пусто ще е и след тях небето...
  • Туй с ветровете и кохеренцията го разбрах, ама много енигматично написано!)))

    Поздрави, Ники!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...