29.03.2009 г., 19:29 ч.

Ветрове във висините 

  Поезия » Друга
762 0 2

 

 

Ветрове във висини и огнени армади,

мигове от дълбини с изстиналите клади,

бичове в арени, блажени серенади.

 

Гласове, разсеяни в разбилия се Ад,

с пространството, отвяло ги далеч

при змей, платил за индулгенция.

 

Бесове, похулени с прииждащ водопад,

безумството на някой надали ечи

във отлетяла нейде кохеренция*.

 

 

*кохеренция - взаимна свързаност

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...И пясък, шепи пясък във очите...
    Как трудно ще е всяко спускане на ветровете,
    как пусто ще е и след тях небето...
  • Туй с ветровете и кохеренцията го разбрах, ама много енигматично написано!)))

    Поздрави, Ники!
Предложения
: ??:??