10 дек. 2009 г., 00:17

Видение

652 0 6

Шумят вълните в океана

огрени в пурпурни лъчи.

По залива, в страна мечтана

отново ме повеждаш ти.

 

И с крясък чайките политат

разперили криле над мен.

В косите вятърът се вплита

и съхне устни с дъх солен.

 

Докосваш пясъка, обсипан

от раковини и звезди.

Вълните с неотменен ритъм

заливат малките следи.

 

Вървя по стъпките горещи

след твоя дух неумолим

и ден, и нощ до нови срещи

след теб вървя, вървя незрим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...