10 дек. 2009 г., 00:17

Видение

646 0 6

Шумят вълните в океана

огрени в пурпурни лъчи.

По залива, в страна мечтана

отново ме повеждаш ти.

 

И с крясък чайките политат

разперили криле над мен.

В косите вятърът се вплита

и съхне устни с дъх солен.

 

Докосваш пясъка, обсипан

от раковини и звезди.

Вълните с неотменен ритъм

заливат малките следи.

 

Вървя по стъпките горещи

след твоя дух неумолим

и ден, и нощ до нови срещи

след теб вървя, вървя незрим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...