10 дек. 2009 г., 00:17

Видение

650 0 6

Шумят вълните в океана

огрени в пурпурни лъчи.

По залива, в страна мечтана

отново ме повеждаш ти.

 

И с крясък чайките политат

разперили криле над мен.

В косите вятърът се вплита

и съхне устни с дъх солен.

 

Докосваш пясъка, обсипан

от раковини и звезди.

Вълните с неотменен ритъм

заливат малките следи.

 

Вървя по стъпките горещи

след твоя дух неумолим

и ден, и нощ до нови срещи

след теб вървя, вървя незрим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...