Шумят вълните в океана
огрени в пурпурни лъчи.
По залива, в страна мечтана
отново ме повеждаш ти.
И с крясък чайките политат
разперили криле над мен.
В косите вятърът се вплита
и съхне устни с дъх солен.
Докосваш пясъка, обсипан
от раковини и звезди.
Вълните с неотменен ритъм
заливат малките следи.
Вървя по стъпките горещи
след твоя дух неумолим
и ден, и нощ до нови срещи
след теб вървя, вървя незрим.
© Иван Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
