10.12.2009 г., 0:17

Видение

645 0 6

Шумят вълните в океана

огрени в пурпурни лъчи.

По залива, в страна мечтана

отново ме повеждаш ти.

 

И с крясък чайките политат

разперили криле над мен.

В косите вятърът се вплита

и съхне устни с дъх солен.

 

Докосваш пясъка, обсипан

от раковини и звезди.

Вълните с неотменен ритъм

заливат малките следи.

 

Вървя по стъпките горещи

след твоя дух неумолим

и ден, и нощ до нови срещи

след теб вървя, вървя незрим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...