Видение на плажа
Последни есенни лъчи
над залива дълбок на Китен!
По пясъка кафяв личи
на стъпки дирята им скрита.
С походка на газела мина
край мене. В полъх се разтвори
и като Яворова Мина
във стихове ми заговори.
Седефени черупки сбира
и камъчета цветни, мокри.
Аз гледах я с магична сила
със пръсти пясъка как чопли.
Краката, галени от пяна,
от вятъра на струна тънка –
дошла от цветните поляни
в морето с песента му звънка.
И стана тихо тук на плажа,
че красотата да се види.
Очите следват поглед влажен
подир берачката на миди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
