Oct 19, 2013, 10:29 PM

Видение на плажа

  Poetry » Other
610 0 8

Последни есенни лъчи

над залива дълбок на Китен!

По пясъка кафяв личи

на стъпки дирята им скрита.

 

С походка на газела мина

край мене. В полъх се разтвори

и като Яворова Мина

във стихове ми заговори.

 

Седефени черупки сбира

и камъчета цветни, мокри.

Аз гледах я с магична сила

със пръсти пясъка как чопли.

 

Краката, галени от пяна,

от вятъра на струна тънка –

дошла от цветните поляни

в морето с песента му звънка.

 

И стана тихо тук на плажа,

че красотата да се види.

Очите следват поглед влажен

подир берачката на миди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...