Видение на плажа
Последни есенни лъчи
над залива дълбок на Китен!
По пясъка кафяв личи
на стъпки дирята им скрита.
С походка на газела мина
край мене. В полъх се разтвори
и като Яворова Мина
във стихове ми заговори.
Седефени черупки сбира
и камъчета цветни, мокри.
Аз гледах я с магична сила
със пръсти пясъка как чопли.
Краката, галени от пяна,
от вятъра на струна тънка –
дошла от цветните поляни
в морето с песента му звънка.
И стана тихо тук на плажа,
че красотата да се види.
Очите следват поглед влажен
подир берачката на миди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
