19.10.2013 г., 22:29

Видение на плажа

612 0 8

Последни есенни лъчи

над залива дълбок на Китен!

По пясъка кафяв личи

на стъпки дирята им скрита.

 

С походка на газела мина

край мене. В полъх се разтвори

и като Яворова Мина

във стихове ми заговори.

 

Седефени черупки сбира

и камъчета цветни, мокри.

Аз гледах я с магична сила

със пръсти пясъка как чопли.

 

Краката, галени от пяна,

от вятъра на струна тънка –

дошла от цветните поляни

в морето с песента му звънка.

 

И стана тихо тук на плажа,

че красотата да се види.

Очите следват поглед влажен

подир берачката на миди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...