Видовден
Зората пукна се
Лъчите слънчеви
погалиха земята нежно
Изсъхнаха сълзите на росата
И птиците запяха...
макар и плахо...тихо, тъжно...
Като за помен...
За тез,
които днес ги няма
Заспали вечен сън
във този град на руини...
Дори природата бе онемяла
пред злото,
що oт човеците
без жалост и без милост
тук се сътвори...
Зората пукна се...
Ден нов започна
и времето търкулна се,
върви...
Живота някак си,
ще продължава...
А щом живота продължава...
Видовден ще дойде!
За злото,
наказание ще има!
Не за руините,
а за човешките животи и съдби...
Valentina Mitova
10/04/2022
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
