Зората пукна се
Лъчите слънчеви
погалиха земята нежно
Изсъхнаха сълзите на росата
И птиците запяха...
макар и плахо...тихо, тъжно...
Като за помен...
За тез,
които днес ги няма
Заспали вечен сън
във този град на руини...
Дори природата бе онемяла ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up