16.04.2022 г., 8:53

Видовден

1.3K 3 9

 

Зората пукна се

Лъчите слънчеви

погалиха земята нежно

Изсъхнаха сълзите на росата

И птиците запяха...

макар и плахо...тихо, тъжно...

Като за помен...

За тез,

които днес ги няма

Заспали вечен сън

във този град на руини...

Дори природата бе онемяла

пред злото,

що oт човеците

без жалост и без милост

тук се сътвори...

Зората пукна се...

Ден нов започна

и времето търкулна се,

върви...

Живота някак си,

ще продължава...

А щом живота продължава...

Видовден ще дойде!

За злото,

наказание ще има!

Не за руините,

а за човешките животи и съдби...

 

Valentina Mitova

10/04/2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...