ValentinaMitova (Valentina Mitova) ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248
16.04.2022 г., 8:53

Видовден

1.3K 3 9

 

Зората пукна се

Лъчите слънчеви

погалиха земята нежно

Изсъхнаха сълзите на росата

И птиците запяха...

макар и плахо...тихо, тъжно...

Като за помен...

За тез,

които днес ги няма

Заспали вечен сън

във този град на руини...

Дори природата бе онемяла

пред злото,

що oт човеците

без жалост и без милост

тук се сътвори...

Зората пукна се...

Ден нов започна

и времето търкулна се,

върви...

Живота някак си,

ще продължава...

А щом живота продължава...

Видовден ще дойде!

За злото,

наказание ще има!

Не за руините,

а за човешките животи и съдби...

 

Valentina Mitova

10/04/2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0