5 мар. 2020 г., 07:55

Видях я 

  Поэзия
546 0 2

Видях я във безветрието на деня,

заровена в предверието на тревите.

Изгубила посока, празна, без душа,

ранена майка гледа към звездите.

 

Корава, ледна тишина застиска

звука в гърдите. Безплътно каменна

тъга между ребрата ѝ подтиска,

без жал превила крехки рамена.

 

С поглед вкопчен в синия покров

разкъсано сърцето ѝ кървеше.

Невидими води изтласкаха любов

неземно топъл лъч сърцето ѝ зовеше.

 

Видях я в парка не след много дни,

лицето ѝ светлееше красиво в пламък.

Сърцето си раздава без да се скъпи,

Надеждата познала в тежък залък.

 

Видях я, в парка не след много дни

играеше с децата заровена във пясък.

Звездите слезли грееха от нейните очи,

целуваха мъничетата с мек отблясък.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Георги! За в бъдеще ще имам предвид препоръката ти.
  • Добре е.
    Неискан съвет . замени "във" с "в" при първия стих. Ритъм!
Предложения
: ??:??