Видях я
Видях я във безветрието на деня,
заровена в предверието на тревите.
Изгубила посока, празна, без душа,
ранена майка гледа към звездите.
Корава, ледна тишина застиска
звука в гърдите. Безплътно каменна
тъга между ребрата ѝ подтиска,
без жал превила крехки рамена.
С поглед вкопчен в синия покров
разкъсано сърцето ѝ кървеше.
Невидими води изтласкаха любов
неземно топъл лъч сърцето ѝ зовеше.
Видях я в парка не след много дни,
лицето ѝ светлееше красиво в пламък.
Сърцето си раздава без да се скъпи,
Надеждата познала в тежък залък.
Видях я, в парка не след много дни
играеше с децата заровена във пясък.
Звездите слезли грееха от нейните очи,
целуваха мъничетата с мек отблясък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
