Видях я във безветрието на деня,
заровена в предверието на тревите.
Изгубила посока, празна, без душа,
ранена майка гледа към звездите.
Корава, ледна тишина застиска
звука в гърдите. Безплътно каменна
тъга между ребрата ѝ подтиска,
без жал превила крехки рамена.
С поглед вкопчен в синия покров
разкъсано сърцето ѝ кървеше.
Невидими води изтласкаха любов
неземно топъл лъч сърцето ѝ зовеше. ...