27 дек. 2024 г., 18:05

Виелици

563 0 0

Бесилото е вече построено! 

Снегът прехвърча в този късен час. 

Тълпата знае, всичко е решено.

Тълпата знае. А дали го зная аз?! 

 

Нозете ми в снега остават дири, 

бесилката е схлупила небе! 

И път до там душата не намира. 

Душата е с очите на дете! 

 

Виелица разнася злобни думи, 

заспиват в преспи нечии сълзи. 

Виновните вменяват чужди друми.

Душата се изправя, не пълзи! 

 

Бесилото отдавна построено, 

издига ръст над малките души. 

Щом нещо не докрай е проверено,

тълпата себе си сама руши! 

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

24 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...