Виелици
Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири,
бесилката е схлупила небе!
И път до там душата не намира.
Душата е с очите на дете!
Виелица разнася злобни думи,
заспиват в преспи нечии сълзи.
Виновните вменяват чужди друми.
Душата се изправя, не пълзи!
Бесилото отдавна построено,
издига ръст над малките души.
Щом нещо не докрай е проверено,
тълпата себе си сама руши!
Детелина И.Стефанова ✍️🍀
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
