27.12.2024 г., 18:05 ч.

Виелици 

  Поезия
207 0 0
Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири,
бесилката е схлупила небе!
И път до там душата не намира.
Душата е с очите на дете!
Виелица разнася злобни думи,
заспиват в преспи нечии сълзи.
Виновните вменяват чужди друми.
Душата се изправя, не пълзи! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

За грешката и прошката »

24 място

Предложения
: ??:??