27 dic 2024, 18:05

Виелици

  Poesía
564 0 0

Бесилото е вече построено! 

Снегът прехвърча в този късен час. 

Тълпата знае, всичко е решено.

Тълпата знае. А дали го зная аз?! 

 

Нозете ми в снега остават дири, 

бесилката е схлупила небе! 

И път до там душата не намира. 

Душата е с очите на дете! 

 

Виелица разнася злобни думи, 

заспиват в преспи нечии сълзи. 

Виновните вменяват чужди друми.

Душата се изправя, не пълзи! 

 

Бесилото отдавна построено, 

издига ръст над малките души. 

Щом нещо не докрай е проверено,

тълпата себе си сама руши! 

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

24 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...