Вихър
Във вихър напрегнат подета
към обичта от него обзета
препусках с моите нозе.
Жената бе, по-бърза с криле!
Аз бях дете!
Останала тиха, сама на разходка
заглеждах аз всеки младеж.
Дали ще позная походка и жест,
оставили в мене последен копнеж!
И в дните, годините в скреж
все вихъра мой на нозете
ме носеше в мътен въртеж
да се заглеждам във всеки младеж!
Мислите търсеха тайно
все онзи младеж постоянно,
обзета от обич с печал
обичах очите без жал!
За него пея нежна песен
със звуците на детската душа,
щастлив да е, до късна есен.
да няма в очите му тъга!
Посветено на М. П. К.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
