11 авг. 2014 г., 19:00
ВИЖ, ЛЮБОВ ЗАВАЛЯ
В късчета синьо небе,
сложил си Вечност омайна.
Може би, самовглъбен
с тихо внимание мамиш.
Поглед нагоре хвърли,
виждаш светът на обратно.
Лазят в краката бодли,
драскат с отрова душата.
Свети свенливо луна –
бисерче скрито в сърцето.
Сееш ненужна вина, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация