19 авг. 2006 г., 10:27

Виждате ли дъжда

686 0 4

Виждате ли дъжда
Как изтича между времето
Преди
Как нищо не научихме
И силите ни се стопиха

Ще успеете ли да се спасите
От пороя, който се очаква през уикенда
И ще спрете ли надвисналата
Над града обвивка
От събудило се електричество
Научихте ли за причините, поради които
Евакуират всичките ни искания
Известени ли сте за приближаването на зимата
На студеното
Известени ли сте

Знаете ли, че вече ми липсвате
Че от всеки вятър взимам още книги
Да чета поемите от миналото ми

Четохте ли ги и вие
Всичките са скрити
Под завивките
На виното
И като ужилени
Се свиват
Четохте ли ги преди да се напият

Казахте ли си наум
Че всичко е отминало
Докато ви шибаше дъжда
Бяхте ли страхливи

Помните ли как ви трябваха години
За да се развиете
А после изведнъж убихте половината
От себе си за да се спасите

Помните ли как боговете ви
Не ви помилваха

Спомняте ли си времето
Преди

Лъжа е
Всичко, което бяха казали
От нас нищо не стана

Не е истина
Сега сме едно нищо
Болест
След буря, която отмина

02.08.2006

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Великолепно!
    Крещи стиха ти!
    Браво! Браво!
  • Хубав текст отново!Поздрав!Ханк
  • Чета те. ДОКОСВАШ МЕ. Пази се. Физически. И душата. рАБОТИ ВЪРХУ ФОРМАТА. пАЗИ СЕ ЕСТЕСТВЕН. това ти е силата.
  • Знаете ли, че вече ми липсвате
    Че от всеки вятър взимам още книги
    Да чета поемите от миналото ми

    Наистина си колоритен като автор. Уж пишеш, а се чува силен вик.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...