19.08.2006 г., 10:27

Виждате ли дъжда

685 0 4

Виждате ли дъжда
Как изтича между времето
Преди
Как нищо не научихме
И силите ни се стопиха

Ще успеете ли да се спасите
От пороя, който се очаква през уикенда
И ще спрете ли надвисналата
Над града обвивка
От събудило се електричество
Научихте ли за причините, поради които
Евакуират всичките ни искания
Известени ли сте за приближаването на зимата
На студеното
Известени ли сте

Знаете ли, че вече ми липсвате
Че от всеки вятър взимам още книги
Да чета поемите от миналото ми

Четохте ли ги и вие
Всичките са скрити
Под завивките
На виното
И като ужилени
Се свиват
Четохте ли ги преди да се напият

Казахте ли си наум
Че всичко е отминало
Докато ви шибаше дъжда
Бяхте ли страхливи

Помните ли как ви трябваха години
За да се развиете
А после изведнъж убихте половината
От себе си за да се спасите

Помните ли как боговете ви
Не ви помилваха

Спомняте ли си времето
Преди

Лъжа е
Всичко, което бяха казали
От нас нищо не стана

Не е истина
Сега сме едно нищо
Болест
След буря, която отмина

02.08.2006

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепно!
    Крещи стиха ти!
    Браво! Браво!
  • Хубав текст отново!Поздрав!Ханк
  • Чета те. ДОКОСВАШ МЕ. Пази се. Физически. И душата. рАБОТИ ВЪРХУ ФОРМАТА. пАЗИ СЕ ЕСТЕСТВЕН. това ти е силата.
  • Знаете ли, че вече ми липсвате
    Че от всеки вятър взимам още книги
    Да чета поемите от миналото ми

    Наистина си колоритен като автор. Уж пишеш, а се чува силен вик.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...