Aug 19, 2006, 10:27 AM

Виждате ли дъжда

  Poetry
684 0 4

Виждате ли дъжда
Как изтича между времето
Преди
Как нищо не научихме
И силите ни се стопиха

Ще успеете ли да се спасите
От пороя, който се очаква през уикенда
И ще спрете ли надвисналата
Над града обвивка
От събудило се електричество
Научихте ли за причините, поради които
Евакуират всичките ни искания
Известени ли сте за приближаването на зимата
На студеното
Известени ли сте

Знаете ли, че вече ми липсвате
Че от всеки вятър взимам още книги
Да чета поемите от миналото ми

Четохте ли ги и вие
Всичките са скрити
Под завивките
На виното
И като ужилени
Се свиват
Четохте ли ги преди да се напият

Казахте ли си наум
Че всичко е отминало
Докато ви шибаше дъжда
Бяхте ли страхливи

Помните ли как ви трябваха години
За да се развиете
А после изведнъж убихте половината
От себе си за да се спасите

Помните ли как боговете ви
Не ви помилваха

Спомняте ли си времето
Преди

Лъжа е
Всичко, което бяха казали
От нас нищо не стана

Не е истина
Сега сме едно нищо
Болест
След буря, която отмина

02.08.2006

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Великолепно!
    Крещи стиха ти!
    Браво! Браво!
  • Хубав текст отново!Поздрав!Ханк
  • Чета те. ДОКОСВАШ МЕ. Пази се. Физически. И душата. рАБОТИ ВЪРХУ ФОРМАТА. пАЗИ СЕ ЕСТЕСТВЕН. това ти е силата.
  • Знаете ли, че вече ми липсвате
    Че от всеки вятър взимам още книги
    Да чета поемите от миналото ми

    Наистина си колоритен като автор. Уж пишеш, а се чува силен вик.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...