19 ago 2006, 10:27

Виждате ли дъжда

  Poesía
688 0 4

Виждате ли дъжда
Как изтича между времето
Преди
Как нищо не научихме
И силите ни се стопиха

Ще успеете ли да се спасите
От пороя, който се очаква през уикенда
И ще спрете ли надвисналата
Над града обвивка
От събудило се електричество
Научихте ли за причините, поради които
Евакуират всичките ни искания
Известени ли сте за приближаването на зимата
На студеното
Известени ли сте

Знаете ли, че вече ми липсвате
Че от всеки вятър взимам още книги
Да чета поемите от миналото ми

Четохте ли ги и вие
Всичките са скрити
Под завивките
На виното
И като ужилени
Се свиват
Четохте ли ги преди да се напият

Казахте ли си наум
Че всичко е отминало
Докато ви шибаше дъжда
Бяхте ли страхливи

Помните ли как ви трябваха години
За да се развиете
А после изведнъж убихте половината
От себе си за да се спасите

Помните ли как боговете ви
Не ви помилваха

Спомняте ли си времето
Преди

Лъжа е
Всичко, което бяха казали
От нас нищо не стана

Не е истина
Сега сме едно нищо
Болест
След буря, която отмина

02.08.2006

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепно!
    Крещи стиха ти!
    Браво! Браво!
  • Хубав текст отново!Поздрав!Ханк
  • Чета те. ДОКОСВАШ МЕ. Пази се. Физически. И душата. рАБОТИ ВЪРХУ ФОРМАТА. пАЗИ СЕ ЕСТЕСТВЕН. това ти е силата.
  • Знаете ли, че вече ми липсвате
    Че от всеки вятър взимам още книги
    Да чета поемите от миналото ми

    Наистина си колоритен като автор. Уж пишеш, а се чува силен вик.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...