19 ago 2006, 10:27

Виждате ли дъжда

  Poesía
687 0 4

Виждате ли дъжда
Как изтича между времето
Преди
Как нищо не научихме
И силите ни се стопиха

Ще успеете ли да се спасите
От пороя, който се очаква през уикенда
И ще спрете ли надвисналата
Над града обвивка
От събудило се електричество
Научихте ли за причините, поради които
Евакуират всичките ни искания
Известени ли сте за приближаването на зимата
На студеното
Известени ли сте

Знаете ли, че вече ми липсвате
Че от всеки вятър взимам още книги
Да чета поемите от миналото ми

Четохте ли ги и вие
Всичките са скрити
Под завивките
На виното
И като ужилени
Се свиват
Четохте ли ги преди да се напият

Казахте ли си наум
Че всичко е отминало
Докато ви шибаше дъжда
Бяхте ли страхливи

Помните ли как ви трябваха години
За да се развиете
А после изведнъж убихте половината
От себе си за да се спасите

Помните ли как боговете ви
Не ви помилваха

Спомняте ли си времето
Преди

Лъжа е
Всичко, което бяха казали
От нас нищо не стана

Не е истина
Сега сме едно нищо
Болест
След буря, която отмина

02.08.2006

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепно!
    Крещи стиха ти!
    Браво! Браво!
  • Хубав текст отново!Поздрав!Ханк
  • Чета те. ДОКОСВАШ МЕ. Пази се. Физически. И душата. рАБОТИ ВЪРХУ ФОРМАТА. пАЗИ СЕ ЕСТЕСТВЕН. това ти е силата.
  • Знаете ли, че вече ми липсвате
    Че от всеки вятър взимам още книги
    Да чета поемите от миналото ми

    Наистина си колоритен като автор. Уж пишеш, а се чува силен вик.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...