Вик

25 июл. 2011 г., 00:17

Поэзия

1019 0 20

Денят се шмугна като плъх,
зад ъгъла завърна слисан,
нахапа залеза до кръв,
въздиха му обърна в писък.
Като мишена с бодната стрела
отсеченият клон се свлече.
И се търкулна капчица смола,
и с жива жар опали го небето.
А мракът с бинт от кадифе
превърза раната небрежно.
И рукна дъжд, един врабец
настръхнало подреждаше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вик

Искате да прочетете повече?

Предложения