Вик

Jul 25, 2011, 12:17 AM

Poetry

1053 0 20

Денят се шмугна като плъх,
зад ъгъла завърна слисан,
нахапа залеза до кръв,
въздиха му обърна в писък.
Като мишена с бодната стрела
отсеченият клон се свлече.
И се търкулна капчица смола,
и с жива жар опали го небето.
А мракът с бинт от кадифе
превърза раната небрежно.
И рукна дъжд, един врабец
настръхнало подреждаше ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вик

Want to read more?

Random works