Вик

16 янв. 2025 г., 08:38

Поэзия » Другая

46 1 3

Ела докато още има
пътека мъничка до мен!
Със сняг дълбок ще я зарине
тя, зимата в незнаен ден.

Ела да седнем мълчаливо
с потънали очи в очи.
Душата от тъга се свива.
Дали самотен си и ти?

Аз имам лист, ще пиша дълго,
поточе имам от сълзи
и там изливам мойта мъка,
но нямам топли две очи…

Ех, викам споменът за тебе.
Изгря и пълната Луна.
Ти тихичко при мене влезе,
погали ме, не съм сама.