Ела докато още има
пътека мъничка до мен!
Със сняг дълбок ще я зарине
тя, зимата в незнаен ден.
Ела да седнем мълчаливо
с потънали очи в очи.
Душата от тъга се свива.
Дали самотен си и ти?
Аз имам лист, ще пиша дълго,
поточе имам от сълзи
и там изливам мойта мъка,
но нямам топли две очи…
Ех, викам споменът за тебе.
Изгря и пълната Луна.
Ти тихичко при мене влезе,
погали ме, не съм сама.
© Ани Иванова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
