Вик
Ела докато още има
пътека мъничка до мен!
Със сняг дълбок ще я зарине
тя, зимата в незнаен ден.
Ела да седнем мълчаливо
с потънали очи в очи.
Душата от тъга се свива.
Дали самотен си и ти?
Аз имам лист, ще пиша дълго,
поточе имам от сълзи
и там изливам мойта мъка,
но нямам топли две очи…
Ех, викам споменът за тебе.
Изгря и пълната Луна.
Ти тихичко при мене влезе,
погали ме, не съм сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Иванова Todos los derechos reservados
