Вик
Ела докато още има
пътека мъничка до мен!
Със сняг дълбок ще я зарине
тя, зимата в незнаен ден.
Ела да седнем мълчаливо
с потънали очи в очи.
Душата от тъга се свива.
Дали самотен си и ти?
Аз имам лист, ще пиша дълго,
поточе имам от сълзи
и там изливам мойта мъка,
но нямам топли две очи…
Ех, викам споменът за тебе.
Изгря и пълната Луна.
Ти тихичко при мене влезе,
погали ме, не съм сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
