yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
5 июл. 2017 г., 09:58

Вик и зов 

  Поэзия » Гражданская, Свободный стих
386 2 4

Задушава ме човешката злоба,

задушава ме лицемерието, неискреността,

която като плевел живее в гърдите на хората.

Унижава ме смесеният поглед на омраза и лъжа.

Искам хората да подредя така, че

всеки да разпознае лошият от добрият.

Каква пошлост в думите на нечестивия и подлия!

Зов към съдбата за помощ!

Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в омраза?

Защо, господи, така си запазил злобата, че за нея няма почивка?

Викам за помощ, за живот изпълнен с честност

и свобода, за живот искрящ от топлина и радост.

А колко много ми се иска всичко да блести от

чистота и откровение.

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Албенче благодаря за направения коментар
  • И аз го искам, Йонче! Но Бог е оставил свободен всеки сам да направи своя избор - дали да избере Него, т. е.да раздава любов и добро, или да служи на злото... Важното е да внимаваме ние как живеем, защото съзнателно или несъзнателно всеки ден, всеки час, всеки миг правим този избор! Поздравявам те за тези рзвълнувани стихове, възпяващи доброто!
  • Благодаря Вили за коментара
  • Иска ми се и на мен, Йонче. Но уви.
    Браво за нещата, които си казала.
Предложения
: ??:??